Имало едно време... едни правила. И един Божи син, който стриктно ги спазвал. Времето тогава било такова, че всяко отклонение от тези правила било с последствия, които всеки ден се втълпявали в главите на хората с всички възможни средства. Тези „последствия“ могли да означават от обществено порицание през другарски съд до затвор и имуществени санкции Свободни били само висшите и техните приближени (т.е., блюдолизци). Тях ги възнаграждавали за неспазване на същите тези правила.

Случило се така, че Съдбата един ден срещнала въпросния Божи син, част от същите тези висши, с Божи служител. Това станало на погребението на негов роднина. Последният бил заклан от негов събутилник след като той разбрал за заема от 200 лв., получен, за да си измаже къщата... Погребението било в събота, а местният свещеник тогава, видите ли, бил зает да полива градината си и не искал да чуе, че някой си е умрял и неговата мисия е да го опее. Синовете на убития тръгнали с москвича към близкия манастир и настигнали двама свещеници, които вървели в същата посока.

o        Момчета, какво ви води насам? - попитал единият от тях.

o        Отче, баща ми го убиха, мама иска на всяка цена да го опее свещеник.

o        В града нямате ли свещеник? Той е на разположение 24 часа в денонощието. Както лекарят за тялото, така свещеникът – за душата!

Синовете обяснили и той казал:

o        Аз ще се върна да извърша опелото.

Така Божият син и свещеникът се намерили един до друг на маса. Последният се оказал толкова увлекателен разказвач, че опечалените просто го гледали като омагьосани и нито веднъж не прекъснали неговия разказ. Божият син бил впечатлен както никога до този момент. За първи път в живота си той, атеистът, закърмен с въздесъщите тогава правила, почувствал как техният ореол е на път да изчезне. Свещеникът не убеждавал, неговите думи съвсем ненатрапчиво посяли семената на съмнението в иначе съвсем не глупавата глава на Божия син. И изведнъж в съзнанието изплували детски спомени – той пеел. Църковни песни. В църковния хор на манастира! Каква сила толкова години е скривала този факт от биографията му? Каква сила го открива наново и как е възможно всичко това? Единственото смислено нещо, което могъл да произнесе по време на пътуването си към столицата, било: „Отче, имам чувството, че за първи път от 9 септември насам свещеник и офицер пътуват заедно в една кола!“ Свещеникът се усмихнал и дал на Божия син своята визитка: „Архимандрит Н. Преподавател в Духовната академия. Тел.№ .................

Минали години. Божият син, вече завършил второто си образование, получил поредния шамар, този път от... живота.